неделя, 14 март 2010 г.

Без десет (Нуждая се от мъничко обичане)



През десет мисли гоня твоя мисъл,
подадена ми в миг на луда сляпост.
Не те упреквам. Ти не си ми писал.
И няма капчица вина в остатък.

След десет писти има моя писта,
приканваща ме да стоя в обратност.
Не ти се хваля. Аз не съм я искала.
Отговорности текат към мен оттатък.

И в десет други паметно се влюбих.
Не съм го искала. Направих го безкрайно.
Портрета ти случайно вчера счупих.
Прощавай. Минало. Незнайно.

Десет пъти се виних напразно,
затова, защото не умея...
да се връщам или да избягвам.
Всички десет бяха епопеи.

Но няма повече. Изпразних си сълзите.
Годините си пропилях в отричане.
Не ме отказвай, звук на самотите!
Нуждая се от мъничко обичане...

2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар