Другите са прах във времето

Звездите са зашепнали. Отрано.
Тази нощ в очите ти се давя.
Косите ми, макар че са прибрани,
разливат се по силното ти рамо
и капят като свещи по страните –
отмятай ги без свян, любими.
Като водопади. Като грешка
ме повтаряй. И ми сипвай вино.
Право във душата. От ръцете ти
се лети. Обичам небесата,
когато през сърцето ти
минава пътят на ятата,
пресекли теб и мен във точка,
наречена условно „ние”.
„Нас” е близко и е топло...
Както в устните ти име,
със което ме наричаш.
Има те по мойта кожа,
има те в очите ми.
Не е никак сложно -
обича те жената в мене,
момичето във мен целува те.
А другите са прах във времето,
шепа трудности и влюбване,
което само ни привързва –
един за друг. Във пълнолуние.
Остави косите ми развързани,
за да ни скрият от света. И другите.

2009