Пелин

В две чаши на тъгата ни се давим.
Полупълни мисли ни тешат,
че целите със теб сме си отдадени,
а може би… гърдите се менят.

Или ръцете ме болят от нещо друго?
Не ми повтаряй колко днес съм крива.
Потоци от отдаденост и лудост
отдавна с теб не съм делила...

Поглеждаме се… бегло и неясно.
Очите ни са тежки от вини,
а, може би, пък виното ни стряска
с реквием на нежност и (престорени) искри.

С теб май от сто живота все не сме си близки...
Пияна съм. От толкова разлъки и преструвки.
Не се пресягай. Малко всъщност аз те искам.
И много мъничко за мене всъщност струваш.

Да те платя е лесно (даже смешни сме!)
със тези вечни, лепкави усти.
Сладникава любов и леки радости...
От чашите май взе да ни горчи.

И ти горчиш, горчиш ми страшно много.
Целувам те.
И този път за сбогом.

2007