неделя, 14 март 2010 г.

Като Едит (на завеса живот)



Завесата ми падна. Скриха се декорите.
И песента ми с публиката си замина.
Едит Пиаф помаха от отворите,
с които тайничко душата си заринах.

Завих се в мене! На врата почуках
изгубена във вечния антракт.
Спектакъла във крачките си счупих.
Изкуствено, суфлирана живях.

Сценарият ми тъжно ме подмина -
наум го знам, дори насън играх.
Живях на сцената. До капчица умирах.
И после в хиляди се разпилях.

Но не свърших! Дълги са ми нотите.
Като агония, отровена река.
Лъкатушене на роли из вагоните
с делнични и празни колела.

Бях винаги царица и слугиня,
нищожна и велика, смях и жал...
Аплодисментът ми отдавна е затихнал,
отдавна са цветята само кал.

Пръски ръкавиците целуват.
Падането беше твърде истинско.
Последните ми реплики си тръгват,
а после тях... въжете е увиснало.

Едит Пиаф се смее над финала ми.
Сбогуваните думи винаги презрях.
Печално тъжен е антракта ми -
живях актриса, като тях умрях.

На една завеса живот бях...

2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар