неделя, 14 март 2010 г.

Безсилни



Очите ти разтапят моя свят
и нещо в тебе ме превръща пак в безсилна.
Ръцете ти опитват да ме спрат
макар и двамата да знаем – непосилно
ще бъде после да се разделим.
А вече в твойте пръсти се попивам...
И не ми се ще… за нито миг
да капна другаде, да ме отмие
малката ми гордост на жена.
С твоята – сапунено мехурче.
Невероятно е как слабостта
накара, невъзможни, да се случим.
С измислените птичи гласове.
А птиците, макар и полетели две,
умират, казват, поединно.
А аз не искам ти да си отидеш!
И аз не искам твоят глас да спре!
Нима светът би бил единен
и може някой някъде (къде?!)
да бъде пак щастлив
(всесилен),
щом теб те няма?!
…няма…
Щом няма кой да му протяга две ръце...
Сега в очите ти съм двама -
полу-жена, полу-дете,
което се страхува да те следва
и да се нарани в вихрушката живот.
Очите ти са някак най-последни…

Капка… капка…
Ще (се) спре(м) ли?!
Или ще се (пре)даде(м)?

2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар