неделя, 14 март 2010 г.

Съблечена



Облякла съм нощта. До коленете.
Голи ходилата ми танцуват.
Толкова криле събори Времето,
колкото, навярно, се чувствувам...
Лъгана. От своите терзания,
от миналото ми, от моите копнежи,
от толкова мълчани обещания,
че даже в себе си да ги прережа
кръвта ми ще откаже, ще се разбунтува…
Подреждат се звездите като карта,
но не такава за пътуване,
а за връщане обратно.
При парченцата, връвчиците.
При малките ми дневни изневери.
И приютяват ме къдриците
на две кукли, що намерих
скрити в дъното, отляво на сърцето ми,
в детското на мойто отчаяние.
…колко много знае Времето…
…колко празна ми е Стаята…
А моите коси, безумно прави,
мислят си за слънце, светъл вятър.
Пак сграбчили са лунния овал -
настъпен като чезнеща следа
в пясъка забита -
най-последен отпечатък
на моята открадната душа...
Облякла съм нощта до коленете.
Дано прости ми, но я свличам.
Защото мога аз да бъда мене си
и въпреки това да се обичам.

2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар