неделя, 14 март 2010 г.

Една стихия (Силни са орлите ми)


Смела съм! Силни са орлите ми.
Със синеви под яките крила.
В сенките - побира се добитъкът,
а аз над него. Дишам и летя...
превръщам се на лъч и на магия.
По-силна съм от вчера, от преди!
Не се опитвай да ме скриеш -
направила съм себе си в следи,
които да последвам, без да се изгубя...
До моите земя, недра и небеса.
Подвигам се на пръсти, нокти кри'вя.
Попадам в измерения на свобода.
А там пак Аз! Въздушни коридори.
Кълбо от искания на горчив пелин.
Не се побирам в малките простори.

На твоето обичане не съм покорна.
По-смела съм! Вълчица съм с криле.
Една стихия. В себе си затворен,
светът ти няма да ме спре...
И няма да ме приземи! Да ме отрови...
С шепата си пръст от грешки сиви.
Когато с ветровете споря, горда.
Оставам към луни, слънца, помни ни!
Мен и моите орли...
И моите простори!

Смела съм! По-силна съм от вчера.
От утрото си повече съм мъдра.
Не ме е грижа колко ли треперя,
когато в себе си сега се мръдвам.
Защото силна съм! И два пъти по-смела.

2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар