Познавам те (Приличаш на дланта ми)

Познавам те.
Приличаш на дланта ми,
на мислите ми, устните,
смеха,
на двайсетте прободни рани,
останали подир страстта,
защото тя е вечно дива.
Питомното не боли,
но е кухо
и е сиво.
Познавам те.
Приличаш ми...
на бляскавото във очите –
литнали в нощта светулки.
И много ми напомняш дните,
в които в две преструвки
самата аз се криех.
Познавам
и пияната надежда,
че ако се насилиш,
животът ще е прежда -
едно конче след друго
и... всичко се оправя.
Ала що за път е
тъничката права,
извезана от чужди пръсти,
мисли и желания -
сламка за един удавник
от съжаление направена.
Но ние с теб летим!
Приличаш на дланта ми -
едно крило и миг...
да паднем във света им.

2009