Живот (утре съм друга)

Ръцете ми, два облака, са меки
и от тях дъждец с копнеж роси.
В усмивката ми - домове, пътеки.
Скитницата всякъде не спи...

А мене скитница веднъж нарече.
Един-единствен път го промълви...
Но ти, безумецо живот, обрече
ръцете да осъмват все сами.

А устните... молитви да не искат -
Моленето питомно е, кротко.
Пък аз съм дива, горда, липсвам -
една гальовна черна котка.

Напомням ти, навярно, на лавина,
която кротката ти същност разпилява...
Но знаеш ли, какво, че си ме имал?
И аз те имах. И съм те живяла.

Същинско съм торнадо със очи.
Мълнии, изгарящи със трясък.
Пред мен приличаш ти на куп трески.
Последица, парче, остатък.

И спри да ми се смееш тъй надменен.
От утре вече ще съм друга.
Животе мой, дори да си последен,
ще те живея, както ще си струва.

Ръцете ми два облака са меки
и от тях дъждец с копнеж роси.
Забравям домове, пътеки...
Забравям за живота си преди.

2007