неделя, 14 март 2010 г.

Зависима



Сълзят ми очите. От взиране.
А ръцете ми стенат прегракнали,
да те викат сред хора и минало.
Колко искаш, кажи ми, оракуле,

да ми покажеш нароч(е)ното?!
(в твоите думи, завито, неясни
и въпреки всичко животът ми
се сбъдна) На тебе подвластна

останах от крачка до крачица.
До дъно препих със магията.
И последните капчици, значещи,
че съм просто една просекиня,

излях във морето от искане…
И края видях му. В началото.
Вълна във очите ми плисна.
Прокапаха. Вън и във тялото.

Мое и чуждо се сляха
и бавно провлачи се времето...
С чудото твое, оракуле,
кажи ми кое ми е бремето

и посочи ми къде да
прекръстя накуп греховете си
(мои и твои).
Победите
взеха и мен във ръцете ти…

Средите ненужни са. В разказа.
Начало и Край са се сраснали.

2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар