Мащабно (В детайли сме си твърде лични)

Километри от вини са се проточили
по съвестите на света корав,
а той ги къса, прави многоточия.
Без да спира, тръгва… знак по знак.

Релси от безкрайни полигамии.
Моногамно се успоредят.
Точкови езици, неразбрани.
Вавилонски участи множат.

И аз съм там – насред поляните
от гибелно разнищени различности.
Сама. На капка от признанието,
че дяволски съм скучна. И измислена.

И ти си сам. “Над” грубияните.
Не се оглеждай в моите страни.
Няма линии. Само настояване,
че този дъжд у мен ще заличи

последните остатъци (от чиста съвест).

Аз може да ти струвам страшно скъпо –
два пъти твоята душа. И два живота.
Не се обръщай. Тръгвай си. До лудост
ще бъда само тъжни многоточия.

2007