Червено е всичко по залез

Куршум...
След куршума.
Право стреляй, смили се над мене.
И не мятай измамните думи,
че този патрон е последен.

И после оставаш със празна
цев (тя с душата ти, съща).
Ще е толкова жалко да паднеш
преди аз сама да се свърша

и покапя по розите,
с които ухажваш съдбата...
Да повдигнем залозите?
Първо стреляй в главата,

защото, все казват, Надеждата
последна умирала, значи
накрая е ред на сърцето ми,
накрая се пада да плаче,

че дупката в него ще стане
метър на метър... на бездна.
Червено е всичко по залез.
Изстрел! и изход. Любезност...

показа се джентълнем в края.
По-рано не можеше (зная!)

2008