Вкъщи (Привикнала)

Мразя тъмни и пусти алеи
(а все по мръкнало идвам към къщи).
То на блока (във който живея)
даже слънцето вечно се мръщи.

Входът му леден едва ме прибира.
Стените ме блъскат, (съм) като в мелачка.
Домът ми е сякаш бездворна постеля.
В тъмното аз съм една Пепеляшка...

През прозорците виждам блата (не морета).
А в саксиите тръни виреят.
Няма никой (само аз и портрети)
в подобен дом да живее.

Стъпя ли тихо, отекват кошмари
на прежни усмивки, които заключих.
Дванадет, два, все еднакво, ударят ли
аз друга не съм, не бих се и случила.

Мразя тъмни и празни алеи
(и все да си идвам към къщи).
То във блока (във който живея)
няма (ни)кой, който се връща.

2007