понеделник, 22 март 2010 г.

Равно-сметка


Оставяш във устата вкус на кръв
и ми правиш рани по ръцете.
Защо ли ми се падна ти за мъж,
по който си изписах сърчицето(?!),
а някога го имах за голямо –
една топлийка с дупчици, тръбички...
Но "някога" е общо кратно
насред хлапашките ми грешки,
а днес съм мъдра и съзряла
(и си повтарям късно нощем,
че не е имало развали
и теб не съм сгрешила още).

Няма коментари:

Публикуване на коментар