неделя, 14 март 2010 г.

Настигане (центрофуга вдън)



А в половинките час се побираше...
Тътен на бяла зора.
Идваше, Нещото идваше.
Дихание парно в дъха.

И удари бурни в гърдите,
и тътен сред делничен шум -
Нещото следва следите,
що аз заличавам наум.

Колона от сили ми бди.
Бумтежът се блъска по крачките.
Стъпвайки вяло встрани,
изкривява се пътят на плачене.

И внезапно затихва. Така!
Сякаш даже и звук го е нямало.
Няма Нещо. И Нищо. Сама,
безразборно сама съм останала.

2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар