неделя, 14 март 2010 г.

Студ (Коловози)



По ледовете си вървя (по мойте длани)
и следвам стъпките, които нямат име.
Слънцата ми умряха (като сто лета).
И нещо в мен умря. И замрази ме.

А (знаеш ли?) кръвта ми беше жива.
И може би дори горя (със теб).
Но нямам нищо вече. Нямам капка сила.
Мисли за мен като за кубче лед.

Билет.
Купувам от престорената будка,
която лъже, че познава Гордостта ми.
Ръцете ми в треперене изсъхнаха,
игличките зашиха будни рани.

И няма вече даже лъч (надеждата
отиде си с изтръпнала коса).
Дъждът у мен замръзна и посегна.
Да ме прегърне. Счупи се.Вървя…

...към нищото, което ме преглъща.
За другите съм прегорчива. И голяма.
Не се опитвай (и наум) да ме прегръщаш.
Дори съня ти ще премръзна. Като хала.

Без да знаеш тръгвам и боля (неужким).
Вечното ми “никога” прокапва.
На стъклото дъх. По него пръсти.
Голи длани… и не знам разтапяне.

Защото аз съм лед.

И лед съм. И замръзвам.

2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар