неделя, 14 март 2010 г.

Загубено (Един клавиш простена в мрака)



Един клавиш простена в мрака.
Самотно, като нощна сова.
Ще се преструвам, че те чакам,
че тази песен не е никак нова

и съм я писала преди да си отидеш.
(А съм я скрила в някой скрин.)
Когато ти на пръсти си излизал
и погледът е ставал син

(от много тъжност). Ти си нежен.
По стъпките ти ноти пращам.
Не си ми върнал нищо. Ни последен,
ни първи стих не си отпращал.

Което може би е знак, че ме обичаш.
(А може би че просто си инат.)
Ти винаги си толкова различен…
(На бузата ми капчица брокат.)

Спомня изгревът целувки на клепачите.
Със твоя дъх (мечтание облича).
Звездите шепнат дълго стари обещания,
в които с тебе бяхме адски лични.

Но бяхме... Беше. Вече теб те няма.
(Защото ти, не аз, си тръгна без и дума.)
Един клавиш простена в мрака
и самотно се стопи… Загубено.

2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар