неделя, 14 март 2010 г.

Събрана (разпиляна във всички)



Вятърът ми писа снощи песен.
Звездите ми изпратиха комета.
Светът ми подари красива есен,
по която драскаха хлапета.

Онзи бриз (от лятната почивка)
изревнува ме, направи серенада.
Есента ме преобърна, странно жива,
цяла нощ не бях и бях октава.

Цветята днес ми пратиха поема.
И слънцето пошепна ми измислици.
Помоли ме земята да я взема
и да я скрия в прашните си страници.

Тефтерът на душата си напълних.
Плажът ме отрупа с бели мидички.
Зорницата в косите ми изгуби се,
птички ме изпяха в медни ивици.

Морето нежно ме преплува.
Един орел ми подари криле.
Помаха ми с очите пеперуда.
А заек ми услужи със поле.

Толкова богата и непразна!
Сътворението в мене се крепи.
Поезията Пътя ми показа,
ковък лъч му в плочките внедри.

И въпреки че в твоя свят съм сива,
и въпреки че там не съм това,
ако погледнеш в мен, ще ги откриеш -
всичките неземни чудеса.

2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар