понеделник, 22 март 2010 г.

Равно-сметка


Оставяш във устата вкус на кръв
и ми правиш рани по ръцете.
Защо ли ми се падна ти за мъж,
по който си изписах сърчицето(?!),
а някога го имах за голямо –
една топлийка с дупчици, тръбички...
Но "някога" е общо кратно
насред хлапашките ми грешки,
а днес съм мъдра и съзряла
(и си повтарям късно нощем,
че не е имало развали
и теб не съм сгрешила още).

неделя, 14 март 2010 г.

Познавам те (Приличаш на дланта ми)



Познавам те.
Приличаш на дланта ми,
на мислите ми, устните,
смеха,
на двайсетте прободни рани,
останали подир страстта,
защото тя е вечно дива.
Питомното не боли,
но е кухо
и е сиво.
Познавам те.
Приличаш ми...
на бляскавото във очите –
литнали в нощта светулки.
И много ми напомняш дните,
в които в две преструвки
самата аз се криех.
Познавам
и пияната надежда,
че ако се насилиш,
животът ще е прежда -
едно конче след друго
и... всичко се оправя.
Ала що за път е
тъничката права,
извезана от чужди пръсти,
мисли и желания -
сламка за един удавник
от съжаление направена.
Но ние с теб летим!
Приличаш на дланта ми -
едно крило и миг...
да паднем във света им.

2009

Защо/то ме има



Аз спя до тебе,
спя до тебе, мили,
положила глава на страховете си.
Дали ще стигнат
всичките ми сили
да пренеса света на раменете си?
Дали ще имам
нежната ти смелост,
с която всеки ден се будиш
(не знаеш колко
често съм страхлива,
че мога във съня да те изгубя)?
Дали ще бъда
толкова голяма
колкото големи са очите ти -
във мен да се открием
двама,
когато сме изгубили следите си?
Не се ли свърши
силното у мене,
когато ме покани във ръката ти
като пухче на топола
да поседна
и да бъда пазена от вятъра...

Поглеждам в теб
и зная -
безнадеждно,
само с теб
ме има,
моя нежност...

2009

Другите са прах във времето



Звездите са зашепнали. Отрано.
Тази нощ в очите ти се давя.
Косите ми, макар че са прибрани,
разливат се по силното ти рамо
и капят като свещи по страните –
отмятай ги без свян, любими.
Като водопади. Като грешка
ме повтаряй. И ми сипвай вино.
Право във душата. От ръцете ти
се лети. Обичам небесата,
когато през сърцето ти
минава пътят на ятата,
пресекли теб и мен във точка,
наречена условно „ние”.
„Нас” е близко и е топло...
Както в устните ти име,
със което ме наричаш.
Има те по мойта кожа,
има те в очите ми.
Не е никак сложно -
обича те жената в мене,
момичето във мен целува те.
А другите са прах във времето,
шепа трудности и влюбване,
което само ни привързва –
един за друг. Във пълнолуние.
Остави косите ми развързани,
за да ни скрият от света. И другите.

2009

Всеки милиметър обич



По стъпките на мислите ти бягам.
И гоня се с лунички по паважа
на твоето лице... Протягам
със устни пръсти да накажа.

Всеки милиметър обич
капки нежност ще поръсят.
По красивата ти кожа.
Сто целувки. Ще се пръснат

и очите ще прогонят –
за да обичаме по сляпо лудо.
От думите ти ще отроня
петнайсет грама чудо

и във шепите ще дъхна
да ги сторя на мечти,
по които с теб да стъпим,
да стъпим и да полетим...

Така че протегни ръце – да падна
във твоята любов с звездите.
Ако да обичаш, е грамадно,
със теб живеем в висините.

2008