неделя, 14 март 2010 г.

Изгубване (Намислих си)



Намислих си едно момиче -
прекрасно, весело и със очи,
в които вятърът се преоблича,
а слънцето рисува синеви.

Намислих си... че ме обича.
Както капката целува цвят.
В ръцете и' усмивки тичат,
а нозете галят свят след свят.

Неспирно й рисувах стаи от звезди.
А мислите й със криле окичих.
Тя беше просто всичкото. Преди
да се замисля, вече я наричах

"Себе си"... нима е странно име?
Толкова красиво ми звучи...
Звезди и дъжд в косите и' изсипах,
в сърчицето и' пчелички приютих.

Направих й възглавница от залеза,
във стъклениците затворих й порои.
Тя беше мен, във мен, опазена
от моите страхове и главоболи.

Покоят ми и цялата ми Дивост.
Изписвах я с лъчите на луната.
И бях пълна, и я имах...
Може би пък беше Тя театър...

Но я загубих. Тя самичка си отиде.
Един ден нямаше я вече в мен.
Замина си. Без думи. Без обиди.
Светът без нея беше променен...

И все я помня... Колко ме обича.
Как в очите си събира в цяло къс.
Същото изваяно момиче.
Любов, живот и благост, хъс...

Но знам, че няма да се върне.
Премного исках я, за да я имам...

2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар