Минал огън

Липите лягат във краката ми. По залез.
Изчезват рамките. Сглобен е пъзелът.
Разпада се преградата. И капка ален
отровен дим се носи през прозорецът

на моите остатъци от истини,
на всичките поля и езера в сърцето...
Когато съм се търсела във Нищото,
аз винаги била съм на небцето ти.

Така горчаща. Като първа стъпка.
От несигурност (краката ми треперят),
навярно съм била за тебе тръпка,
която не успяваш да намериш

във другите, във себе си... (във мене?)
Не ме лъжи. Достатъчно загубих.
Тази нощ е някак най-последна…
И не вярвам с теб след нея да се будим.

Заедно. В устата ни е сухо.
И няма вкус на влюбени целувки.
Да се престорим можем преизкусно.
Но струва ли си? без преструвки.

Да бъдем себе си. (Макар и чужди хора.)
Да се обичаме (макар и вече трудно).
А останалото… то е минал огън.
Под мека пепел. Сива и ненужна.

2008