На ръба (Стреляй във мислите)

На ръба на едно пожелаване
съм стиснала пясък. Броя...

Боли ме главата от чакане,
от мисли хиляда в една.

Пада времето в мен на подскоци.
И се чупи духа ми на две.

Загубих им броя на всички посоки,
които кръстосват у мен.

Като слепи въжета. С хлабави възли…
Краката ми меки са. Виж!

Докосни ме "случайно", когато се мръдваш
и после най-нагло лъжи,

че си силен и смел, безразличен.
И пясък разливай по пътя към тебе.

А аз от ръба на едното обичане
ще се полюшвам. По малко смутена,

че броят се губи. С твоите истини.
Че в лутане дишам. Пустинно небе.

Да те мразя, ще бъде най-искрено.
И ще бъде дори по-добре...

Но по пясък вървя. Към теб. По стрелките
на стенното време. На крачка обичане

и те желая. Нека опитам…
А не успея ли – стреляй (с мисли) във мислите.

2008